„Ние не трябва да си научаваме никога урока, а да продължаваме да правим това, което обичаме. Това е основният, лайтмотивът на книгата”, каза снощи Иван Ланджев при представянето на „За неизбежната случайност” (изд. „Жанет 45”) в столичния бар „Петък”. Изданието съдържа есета, истории и фрагменти. В премиерата се включи и редакторът на книгата - писателят Георги Господинов. 

Иван Ланджев разказа, че „За неизбежната случайност” има две посвещения – на майка му Елена и на поета Иван Теофилов, който е редактор на втората му поетична книга „Ти, непрестанна новина”. По думите му, именно те го поощряват да издаде сборника с проза, когато се чувства разколебан, понеже томът съдържа разнообразие от текстове в различни жанрове, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. „Но Иван и Елена ме мотивираха да завърша тази книга”, подчерта Ланджев. 

Авторът посочи, че не е имал „ключ” към нея, докато не се сеща за една история, станала част от неговото представление в Театрална работилница „Сфумато”, където си партнира с режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова и което носи също името „За неизбежната случайност”. „Там арката е същата и реших да я използвам и в книгата”, каза Ланджев. Той разказа, че в лаптопа си има папка, в която събира реално случили се,  невероятно и „откровено глупашки” истории, на които е попадал в новинарски хроники, вестници или различни рубрики в Интернет. Една от тях е на американския лесничей Рой Съливан, удрян седем пъти от мълния. „Реших да използвам неговата история, понеже, ако има нещо общо между тези текстове, ако има нещо, което ги свързва, ако има нещо, което искам да кажа, то преди всичко останало това е, че ние не трябва да си научаваме никога урока, а да продължаваме да правим това, което обичаме”, каза авторът и допълни, че историята на Рой се разказва в първото и в последното есе на книгата, като препратки за него са пръснати из целия ръкопис. 

Иван Ланджев посочи, че макар и „За неизбежната случайност” да представя прозаични текстове, в нея съществува и връзката с поезията. „Не мога да се отърся и нямам желание да се отърсвам от тази своя ценностна система – че поезията е номер едно. Тя е таванът на езика. Нищо друго не стига по-високо от доброто стихотворение, когато усещаш, че е станало наистина добро”, каза авторът. „За мен е невъзможно разделянето с поезията. Тя е част от моя светоглед”, допълни той. „Просто не мога да мисля света по друг начин”, подчерта авторът. „И като пиша къси прози, неизбежно ритъмът и слухът продължават да ме водят”, каза още той. По думите му всичките останали негови занимания, професионални и непрофесионални, черпят от това световъзприемане през поезията. 

Във връзка с дебата, който се случва онлайн през последните дни около заснетото видео, в което актьорът Захари Бахаров чете есето „Българско селфи”, Иван Ланджев коментира, че „ако човек наистина обича родината си, както обича семейството си, той може да си позволи да й каже някои неща”. „На истински близки хора можеш да кажеш всичко, защото ти ги обичаш и имаш изисквания. Искаш от тях да са най-добрите възможни, да изпълнят потенциала си”, каза той. Допълни, че всеки път, когато тръгне да се обяснява сатира, тя се съсипва. „Затова не искам да я обяснявам. Вярвам, че имам правото, правото и свободата да пиша сатира в родината си. Аз никога няма да бъда повече от Стратиев или от Алеко. Казвам Алеко, защото вървях по неговите стъпки – буквално където той е бил преди 130 години, през 1893 година е дошъл на Световното изложение в Чикаго”, каза авторът. 

Ланджев разказа за посещението си в Чикаго през тази година, където прекарва шест месеца, в които има възможността да работи активно и по ръкописа на „За неизбежната случайност”. По думите му в университета в Чикаго има бюст на Алеко Константинов и студенти, които дори не са от Славянския департамент, идват и по време на сесия му оставят дарове за високи оценки. „Не знам как го е постигнал Щастливеца, понеже много хора нямат идея кой е той. Но Щастливеца си е Щастливец навсякъде…”, коментира Ланджев. 

И в сатиричните си опити аз няма да бъда повече от Стратиев и Алеко, но аз не съм по-малко свободен от тях. Аз съм точно толкова свободен, колкото са били и те. И ще продължавам да пиша сатира. Нека да се случва разговор, всички несъгласни са добре дошли, каза авторът. 

„Българският език ме е водил на много места по света, но винаги съм избирал да се върна. Мисля, че това казва достатъчно за любовта ми към България”, подчерта Ланджев. 

На въпрос, зададен от публиката, ако първата му книга е била „По вина на Боби Фишер” (както е озаглавена дебютната му стихосбирка – бел.а.), „За неизбежната случайност” по чия вина е, Иван Ланджев отговори, че поема „цялата вина и отговорност”. По думите му вина има отчасти и граф Лев Николаевич Толстой. „Тъй като покрай него прекарах половин година в Щатите, занимавайки се с войната и какво би казал руския канон в наши дни и т.н. Той заразява с оптимизъм. Тази книга е оптимистична. В нея има една повтаряща се мантра: „Кой съм аз, че да губя надежда?”, каза авторът. Той допълни, че част от вината е и на Алеко Константинов, както и на Уистън Хю Одън.

Редакторът на книгата Георги Господинов посочи, че в изданието се усеща и силното влияние на Йосиф Бродски и на Станислав Стратиев. 

По думите на Георги Господинов е много трудно да се пише есе, както и да се пише върху съвременна тема. „Много е трудно да пишеш на езика, на който говорим, много е трудно да вкараш жаргона, който употребяваш в днешния си език, много е трудно да се пише за днешното”, коментира той. Според Господинов основният проблем при работата им върху ръкописа на книгата с Иван Ланджев е бил какво да правят с тези есета, които са толкова актуални и включват конкретни лица, които сега са известни, но „които след 20 години никой няма да знае”. „Това е основен и тежък проблем за тукашното, българското писане, защото тук нещата не траят много дълго… А ние правим книга, която ще се чете и след 30 години”, каза редакторът. 

 Според него Иван Ланджев „има език, има ухо за езика и за нещата, които се случват тук и сега, това е много важно”. „Освен това има щастливо съчетание, което много рядко се случва – между език, талант и ерудиция”, каза Георги Господинов. „Той умее да вкара нещо в едно изречение, което е красиво, вярно и запомнящо се. И това идва от поезията… Това е книга, написана от поет.  Много от поезията, от ритъма на поезията и от краткостта на поезията може да бъде открита тук”, допълни редакторът и подчерта, че Иван Ланджев е поет и в прозата. 

„Това е книга, която по някакъв начин разказва целия ХХ век чрез това, което наричаме култура или популярна култура, или спорт, за да разберем накрая, че всички те са свързани”, каза Георги Господинов. По думите му в „За неизбежната случайност” има и „много ирония и сарказъм”. „Да се пише, да се ползва фигурата на иронията и на сарказма днес е невероятно трудно”, посочи той. Но според него е важно „да си върнем това усещане за сложност и за ирония на нещата”. „И тази книга го съдържа и по някакъв начин ни образова в това как да четем с ирония”, коментира още редакторът. 

Пред публиката Иван Ланджев прочете някои от есетата в новоиздадения том. Зрителите чуха и прочетени във видеа от актьорите Захари Бахаров и Теодора Духовникова текстовете „Българско селфи” и „Срам”. Вечерта започна и завърши с музикални изпълнения, в които участваха Иван Ланджев и музикантът Петко Славов от групата Airbag.